ПОСЛЕДНО

Multilingua (Transformer Studio)

Поредната умна и нешаблонна корпоративна идентичност от едно от най-добрите московски студия за дизайн Transformer Studio. Корпоративния стил е за Multilingua, нови езикови курсове по английски, испански, немски и френски. Освен печатните материали трансформърите са направили и навигацията в самата сграда (signage) и са се погрижили за онлайн присъствието на курсовете.

За студиото съм поствал и друг път, когато се появиха със супер разчупената идентичност за верига стрийт уеър магазини на име Провокатор. Като цяло горещо препоръчвам да разгледате портфолиото им, проектите им са седем, но всичките са много добре измислени и изпълнени. Behance портфолиото им крие още един интересен проект, идентичност за зимните олимпийски игри в Сочи през 2014, които не присъства на сайта.

-

Nuit Blanche by Arev Manoukian

Винаги съм смятал, че късометражните филми напълно опровергават липсата на пари като довод за бедното ни кино, нещо което бавно започна да се променя последно време, но това е друг въпрос (тая големи надежди за Мисия Лондон на Димитър Митовски).

Филмът Nuit Blanche (фр. бяла нощ) на канадския режисьор Арев Манукян (Arev Manoukian) пресъздава по зашеметяващ начин импресията му за немия контакт между двама напълно непознати в големия мегаполис, като използва впечатляващ филм-ноар стил и ултра (2000fps) слоу моушън кадри, за да пресъздаде още по-приказно привидната протяжност на мига. Всичко това придружено с доста CGI, matte-painting, счупено стъкло и изкривена ламарина. Самото заснемане на актьорите е отнело четири дни, докато за пост-продукция са били нужни осем месеца.

-

Nuit Blanche, Arev Manoukian

-
След пускането на филма на сайта на SPY Films, 28 годишният режисьор получава обаждания от холивудските хиени – агенти и мениджъри, подписва договор с агенцията за таланти William Morris Endeavor и посещава ябълката за две седмици, за да се види с новите си почитатели. След срещата му с Тимур Бекмамбетов (Wanted, Night/Daywatch, Nine; Timur Bekmambetov) и продуцентът Джим Лемли (Nine; Jim Lemley) двамата се навиват да го подкрепят в направата на първия му пълнометражен филм.

Освен самото филмче, носител на филмовата награда на LG от тази година можете да изгледате и Making-of версията, както и да прочетете статията в Wired. Enjoy!

-

Making of Nuit Blanche

Сборка 002

Втория пакет благини се изсипа неочаквано скоро и отново е зареден с доволно количество разнообразни и все така интересни теми: фотография, интериор и архитектура, музика и диджей хардуер, дизайн, графити и скулптура, както и малко генеративно математическо изкуство. Както е тръгнало очаквайте съвсем скоро и 003. Enjoy!

-
-

Yves Behar x Issey Miyake x Seiko

Vue е интересен концептуален часовник в чест на японския моден дизайнер Исей Мияке (Issey Miyake). Плод е на размишленията и работата на Ив Бехар (Yves Behar), основател на Fuseproject. Швейцарецът е име в средите на индустриалния дизайн с проекти като OLPC (готин каламбур, One Laptop Per Child), водоустойчив вибратор Form2, и други добре измислени будещи интерес продукти.

Идеята на Vue е да фокусира хората в текущия час, като загатва леко бъдещето и миналото, показвайки по час назад и напред. Материалите са добре познатите в часовникарския занаят неръждаема стомана и стъкло.  Механизъмът, с който се покриват и откриват часовете представлява плътна бяла плоскост с изрязани радиални процепи над циферблата с черен кръг, който всъщност “открива” часовете с помощта на моаре ефект.

Ако си спомням правилно цената е ~400 Евро, моделите са два – черен и бял.

-

The mindset of VUE, our new watch with Issey Miyake, is to experience the mystery of time hour by hour: VUE is a way to feel time’s appearance and disappearance in our lives.  By seeing only the current hour, while the last hour representing the past and the next one representing the future subtly fade in and out, we can live a new view (VUE) of time.

-

Интервю с Ив Бехар

-

Доразгледай…

depotArt

depotArt е дъщерен сайт на немското дизайн трио depotVisuals, който събира техните некомерсиални  генеративни абстракции. Последните няколко попълнения в галерията са изключително чисти, а сайтът е флаш базиран и позволява разглеждането им в голяма резолюция. Можете да си закупите бутиков принт за всяко, ако все още има такава възможност.

(Някои от примерите тук са детайли от композиции)

-
-
-

Сборка 001

Започвам да се убеждавам, че ако пропусна да публикувам нещо непосредствено след като ми е харесало изобщо няма да го направя. В раздела “чернови” на блога има 41 недодъвкани и изплюти в лепкавия прах теми, за които рядко се сещам и още по-рядко решавам да извадя на бял свят. Честно казано повечето очевидно не заслужават самостоятелна тема, къде защото картинките са прекалено дребни или защото съм ги отлюбил, нещо като забранената стая от приказката Синята Брада на Шалр Перо.

Е, колкото и непрофесионално да ми се вижда, като гледам “daily inspiration” и тем подобни миш-маш сбирщини от събрани с напъни линкове в други блогове трябва да призная, че подобни компилации имат своя чар.

Намерих интересна услуга, която изглежда доста полезна. Сайтът 1link.in стикове множество линкове в едно кратко URL, така че целият вдъхновяващ пакет може да бъде отворен, като самостоятелна сесия в браузъра.

-

If there are any broken links, please report with a comment below. Thank you.

Max Hattler x Augustin Lesage, 1923 / 1925

Двете кратки луупващи се до безкрайност и крайно психиаделични филмчета, 1923, мой фаворит, и 1925, режисирани от Макс Хатлер са създадени с помощта на 13 студента от Работилницата за Анимация във Виборг, Дания. Повече за процеса на работа можете да разберете от интервюто на Хатлер в Motiongrapher.

-

-

1923 AKA Heaven

-

1925 AKA Hell

-

Анимациите са вдъхновени от противоречивата личност на Огюстен Лесаж (Augustin Lesage, 1876-1954), французин, родом от някой френски аналог на Перник. След като отслужва дълга към родината в армията по правило става миньор, дали от тъмнината или от разредения въздух в мината (или и от двете) един хубав ден той чува глас, идващ от дълбините й, който му разкрива съдбата му на художник вбъдеще.

Лошото обаче, е че гласът не престава да го посещава, кара го да изпада в транс и да рисува без да мисли; получавал също списъци с принадлежности за рисуване, които трябва да си купи и тем подобни странности. Самият Огюстен смятал, че това е гласът на мъртвата му сестричка, умряла на три годишна възраст. Първото платно на неподозиращия артист е 3х3 метра и му отнема около две години.

Вече трябва да е ясно, че Огюстен е бил абсолютно побъркан, това си личи ясно от множеството му огромни хипер-детайлни симетрични платна.

-

Black Umbrella

My Orange Box, Ню Йорк, са спретнали адски стилна корпоративна идентичност за фирмата Black Umbrella (Черен чадър), която се занимава с доста любопитен и типично американски бизнес…  краят на света и неговите по-леки производни, като изготвя лични бедствени планове за семейства, двойки или единици.

-

Black Umbrella builds practical, efficient disaster plans for individuals, couples and families. The client chose the name umbrella for its symbolism of protection. We wanted to build upon the idea. As most of their services are for an individuals’ or families’ home, we used the outer shape of an umbrella as a shield for the house. The logo can be used on its own or can be combined with a complex grid which represents the intricate network of connections and services.

-

Augmented Sculpture

Тази абстрактна визуална скулптура е дело на немските видео-жокеи (VJs) от Lichtfront и GROSSE8. Технически анимациита на множеството плоскости на склуптурата са възможни благодарение на четирите проектора, разположени около скулптората. Самите анимации са правени на After Effects, а софтуерът, с който се осъществява наслагването им е vvvv, който представлява набор от инструменти с визуален интерфейс за прожекция на видео върху множество плоскости в реално време.



-

Update 20/03/2010 Ето и още една анимирана скулптура, Enigmatica, съчетаваща в себе си игра със средата и аудио визуалните възприятия със същата технология. Дело е на австралиеца Кит Уебстър и в момента е изложена в MARS Gallery в Мелбърн.

-

Fadeout Chair, Nendo / Tokujin Yoshioka

Последният продукт на фирмата, който грабна вниманието ми е този стол, The Fadeout Chair, който е създаден с провокативна цел,  а именно да променя заобикалящата го среда, вместо самият той да трябва да се нагажда според нея, поне по думите на създателите му. Факт обаче, е че столът изглежда доста интересно, а идеята определено е добра. Облегалката и седалката на стола са от орехово дърво, а краката от прозрачна пластмаса (плексиглас?), боядисани са обаче майсторски, за да придадат внушението за постепенно изчезване. Съжалявам само, че няма снимки с по-ангажиращ фон.

-

Дизайн фирмата Nendo може да се похвали с много богато въображение и голяма продуктивност. Думата nendo означава глина, или по-точно тази глина, с която малките деца правят всевъзможни фигурки. „Точно по този начин искам да създавам неща – спокойно и свободно,” казва Oki Sato, основателят на фирмата.

„Опитвам се да съм възможно най-гъвкав, като nendo: да бъда това, което се очаква от мен спрямо ситуацията. Когато работя за Cappellini, правя нещата по много Cappellini начин. Винаги се опитвам да се адаптирам към проекта и да работя в желания стил. Нямам собствен Nendo стил.”

(от viewsofia.com)

-

The fadeout chair’s legs seem to gently disappear, as though the chair stands in a pool of mist or fog. The chair’s back and seat are wooden, and the clear acrylic legs are specially painted by craftsmen so that the wood grain appears to gradually fade away. Usually, our perception of furniture is strongly affected by the space around it. The fade-out chair turns this relationship on its head: we can change the look and feel of a space simply by placing the chair in it. This was our attempt to design space itself through furniture.

-

-

Update 22/03/2010 Още един японски концептуален стол на тема “невидимост” за миланската мебелна къща Kartell, дизайн Токуджин Йошиока.

-



Copyright © 2009–2010. Rights reserved to respective owners.

RSS Feed. This blog is proudly powered by Wordpress and uses Modern Clix, a theme by Rodrigo Galindez.