Max Hattler x Augustin Lesage, 1923 / 1925
Двете кратки луупващи се до безкрайност и крайно психиаделични филмчета, 1923, мой фаворит, и 1925, режисирани от Макс Хатлер са създадени с помощта на 13 студента от Работилницата за Анимация във Виборг, Дания. Повече за процеса на работа можете да разберете от интервюто на Хатлер в Motiongrapher.
-
-
-
-
-
Анимациите са вдъхновени от противоречивата личност на Огюстен Лесаж (Augustin Lesage, 1876-1954), французин, родом от някой френски аналог на Перник. След като отслужва дълга към родината в армията по правило става миньор, дали от тъмнината или от разредения въздух в мината (или и от двете) един хубав ден той чува глас, идващ от дълбините й, който му разкрива съдбата му на художник вбъдеще.
Лошото обаче, е че гласът не престава да го посещава, кара го да изпада в транс и да рисува без да мисли; получавал също списъци с принадлежности за рисуване, които трябва да си купи и тем подобни странности. Самият Огюстен смятал, че това е гласът на мъртвата му сестричка, умряла на три годишна възраст. Първото платно на неподозиращия артист е 3х3 метра и му отнема около две години.
Вече трябва да е ясно, че Огюстен е бил абсолютно побъркан, това си личи ясно от множеството му огромни хипер-детайлни симетрични платна.
-
