sorrythisblogalreadyexists

Flowers/Water by Ela Zubrowska

Photographer Ela Zubrowska is born in 1982, studied psychology and law at Savoy University, France. Studied photography in AF in Warsaw. Worked as cultural radio correspondent and cultural events organizer. From 2008 back in Cracow. Freelance photographer and graphic designer. Lecturer at Academy of Photography in Krakow.

-

-

-

‘Welcome to Pyongyang’ by Charlie Crane

Ако все още мислите, че убедителни хуманоидни роботи с прилично AI все още не са изобретени, помислете пак. След втрещяващото филмче за КНДР от сериите ‘The Vice Guide to Travel’ на VBS TV (телевизията на списание Vice) за Северна Корея и абсурдните снимки на английския фотограф Чарли Крейн (Charlie Crane) впечатленията ми за “Сталинисткия Дисниленд”, пълен с тотално филмирани хора се затвърдиха и вече никой не може да ме убеди, че Северна Корея не е най-грандиозния и дълъг флаш-моб пърформънс в света. Не, сериозно. (Pyongyang = Пхенян)

How do you photograph one of the most secretive countries in the world? For Charlie Crane the answer was simple, photograph what they want you to see. If there is no possibility of getting underneath the surface then the answer was to photograph the surface itself. This series is taken from a larger body of work in Pyongyang, the capital city of North Korea. Although not commonly thought of as a holiday destination all these photographs have been taken at tourist sites throughout the city. It took over a year for Charlie to get permission to go in with his camera: he was not allowed to take his mobile phone past customs and was met by two guides who were to accompany him at all times throughout his trip. At first they appeared robotic in conversation as if reading from a script, telling of their countrys great achievements. After a few days and many polaroids the guides became more relaxed and personable. Working with such tight restrictions in a country once described as a Stalinist Disneyland was a real challenge but the result is the strongest body of work that Charlie has produced to date.

-

Garmonique Photography

Мрачните снимки на руснака Garmonique са неадекватни, потискащи, лъхат на самота и меланхолия, композирани и тонирани съвършено. Въпреки привидната им странност и стерилност успяват да провокират пъти повече емоция и настроение от почти всички други снимки, които съм виждал досега. Задължително трябва да разгледате огромното му портфолио от над 500 снимки в Behance или Flickr.

If the word ‘melancholy’ does not appear in this post, I am not doing my job. Sure the photographs of Garmonique are a little on the gloomy side, but that doesn’t stop them from being absolutely gorgeous. The color and composition of each is tremendous.

-

‘Deserted City Series’ by Kim Høltermand

Любимият ми фотограф с нова сесия.

От предишния пост: “Изпитах огромно затруднение с избора на снимки, за да ви представя един от любимите ми фотографи. Датчанинът е влюбен в мъглите толкова, колкото в архитектурната фотография. Именно интересната меланхолична атмосфера в снимките му създава интерес и вдъхва живот в иначе опразнените конструкции, обект на фотографиите му.”

-
-
-
-

‘Gardens’ by Shinichi Maruyama

Шиничи Маруяма (Shinichi Maruyama) е японски фотограф, вече доста добре известен на хората, които имат навика да проверяват блоговете за дизайн. Накратко 42 годишният японец е започнал фотографската си кариера през ’98 година като комерсиален фотограф в една от най-големите фотографски агенции в Япония – Amana Images (stock фотография). Колкото и ужасно да звучи това там Шиничи получава техническа свобода и студийно пространство за експерименти. След това се ориентира към свободната практика, снима документална серия за Тибет, минава естествено и през рекламна агенция. Накрая обаче, съвсем на място му омръзва де се занимава с глупости и решава да разлива разни течности насам-натам и да ги снима. Не е нещо невиждано, но японците имат навика да превръщат във високо изкуство и най-прозаични неща. Първите му експерименти с хвърчащо калиграфско мастило суми не ме впечатлиха достатъчно, но последната му серия абстрактни снимки Gardens ме спечели.

В допълнение хвърлете око и на филмчето Floating на Йохан Корс и Зиги Кукщайн, в което естествено се разливат бои, ама не като другите филмчета, в които просто си тестваме хиперскъпата и гъзарска високоскоростна камера, ами иначе.

-

Glide 2 by Graeme Taylor

Шотландецът Греъм Тейлър (Greame Taylor) e математик и любител фотограф. Благодарение на интереса му към slow-motion фотографията можем да се порадваме на последния му експеримент – високоскоростни снимки от високоскоростен влак или “fast slow-motion”, което изглежда точно както звучи – странно, но и много любопитно.

Системата е следната, видеото е заснето със “сравнително евтин” DSLR – Casio Exilim FH20 (~700 лв.), подаден от  прозореца на пристигащ на гарата влак. Апаратът снима по 210 снимки на секунда, но самото филмче е на 30 к/сек., така че всеки седем секунди снимачен материал от клипчето, отговарят на една реална секунда в момента на заснемането, преди обработката (Twixtor?!).

Both glides were filmed by sticking a – relatively cheap – digital camera out of the window of a train as it arrived at a station. The ‘trick’ is the camera collects images at a rate of 210 per second – but the film is played back at 30 frames per second. So, every seven seconds of footage that you watch corresponds to 1 real second. At least at the start, one real second is plenty of time for someone to move into, then out of, the camera’s field of view, but isn’t enough time for them to really do much: hence, the frozen effect.

Между другото във филмчето може да се види и интересен визуален ефект на триизмерност или ефектът на Пулфрих (Pulfrich effect).

-

-

Доразгледай…

Kevin Saint Grey

Снимките на американския фотограф Кевин Сейнт Грей (Kevin Saint Grey) биха могли лесно да бъдат описани, като графични и минималистични, черно бели и застинали, но в същото време, заради дългата експозиция създават подсъзнателно впечатление за динамика и дълбочина.

Kevin Saint Grey is a photographer with a minimalist aesthetic. He says: Painters decide what to put into a work. Photographers decide what to leave out. In an way, his images are understimulating. This has the effect that you tend to ‘fill’ them with a little bit of yourself. Or, as one of his followers says in a testimonial: “I get lost in them.” I have collected just a very small sample of his work here; please do check out his full portfolio on Flickr or follow his blog. And in case you’re interested prints can be purchased directly through the artist.

-

Stateless – Ariel

Честно казано англичаните от Stateless ми бяха тотално непознати, но много бързо успяха да ме грабнат именно с последния си сингъл Ariel, част от албума Matilda, който предстои да бъде издаден февруари следващата година от Ninja Tune. Новаторският и неопределим стилово инструментал на песента говори, че за разлика от типичния им електро алт. рок фюшън стил, който никак не ми допадна предстоящият албум има добри изгледи да ме направи техен почитател. Според описанието Stateless са заложили на по-електронен звук, glitch-и моменти, дъбстеп баси, но запазват доброто от себе си в лицето на вокала на Крис Джеймс (Chris James).

Еднакво с песента, а дори малко повече ме впечатли работата по клипа на едно от любимите ми студия, Generative Art пионерите от FIELD. Идеята за клипа, танцът между съзидателното и деструктивното е пресъздадена по интересен начин благодарение на моушън тракинг система (motion tracking/capture), която събира информация от сензорите по тялото на танцьора. Самият клип е правен на процедурния 3D софтуер Houdini, като тук FIELD не изневеряват на стила си и предлагат най-доброто от алгоритмично създаденото изкуство. Ненужната ни информация от движението на танцьора, преобразувана в следа е особено интересно изпълнена и парадоксална със своята хиперконкретност и едновременна абстрактност, но тук вече влизам в дълбоко концептуален монолог, който засега ще си спестя. Enjoy!

English text and ‘making of’ video after the jump.

-

-
Доразгледай…

Tim Simmons Photography

Честно казано съм доста фригиден на тема фотография – не намирам никакъв смисъл или емоция в разни “гениални” снимки, особено такива, в които има хора, защото навярно подсъзнателно най-много се радвам на композицията на елемнтите и цветовете.  Снимките на лондончанина Тим Симънс (Tim Simmons) обаче успяха да ме дефлорират със своя уют и фееричност, и едновременно с това с хирургическата си стерилност и студена дистанцираност. Доста се чудих как постига ефекта, дали с истински светлинен източник или с ретуш, но за щастие се оказа, че е първото.

Following on from Simmons’ summer outing at Suffolk’s Latitude Festival earlier this year – which featured an outsized screen installation in the middle of the woods – Simmons has transferred his distinctive vision to the capital, with a purpose built screen set just outside the Islington’s Business Design Centre – where the London Art FairINTERVENTION Projected tour will serve an altruistic slice of extra-gallery artistry in some unexpected places. will take residence for four days from January 13th.  Known for his ethereal photographic landscapes, Simmons utilizes abundant artificial light and a large-format camera to achieve his otherworldly aesthetic. Projecting his work onto the freestanding screen in a series of divergent locations – think shots of an Icelandic river against the backdrop of a concrete cityscape – Simmons’.

-

Alberto Seveso

Понякога и илюстраторите могат да надминат себе си с фотографски експерименти, дори от моя гледна точка последните два проекта на иначе абстракния италиянски артист Алберто Севесо ме впечатляват повече от цялата му предходна работа. Фотографията на разни дисперсии не е нищо ново, но сериите снимки Medicina Rossa и Sequence Bastarda Arpeggio на лак, разтварящ се във вода са заснети и тонирани доста сполучливо. Дори го помолих да направи тапети от тях за компютър и iPhone, чакам отговор.

-

Доразгледай…