В последно време забелязвам особено приятна тенденция от големите фирми за спортна екипировка, като Nike и Adidas, свързана с една разбираемо сакрална величина за всеки футболен клуб – екипите. Доскоро, поне по мои наблюдения единствената променлива по фланелките на клубните отбори бяха логата на спонсорите. Все пак става въпрос за фланелка, гащета и чорапи (да не забравя да добавя думата “гащета” в черния си списък, редом до “гурме”, “купон”, “гадже”). Да правиш дизайн на футболен екип определено е трудна задача, имаш 3-4 цвята за гостуване и домакинство, 3-4 задължителни лога, един типографски избор за изписването на името и номера на играча и три елемента, върху които да разположиш графиките.
Световното в Южна Африка тази година обаче подплъти впечатлението ми за настъпващата промяна. Въпреки ограниченото поле за експеримент дизайнерите на Nike се бяха постарали с цялостно интересни и приятни екипи, с красив и ненатрапчив минимализъм – нестандартна модернистична типография и запомнящи се геометрични експерименти. Вината за това е изцяло на Стюърд Скот-Къран (Steward Scott-Curran) и неговия екип, ако има такъв. Англичанинът работи по подобни проекти за Nike и дъщерната й английска марка Umbro през последните осем години и явно най-накрая е получил свободата да си поеме глътка въздух.
*
*
В момента Стюърд е съсредоточил работата си в Umbro, чиито най-именити клиенти са английският национален отбор и Manchester City. По незнайни причини е свалил почти всичките си неща от портфолиото в Behance, но все пак успях да намеря добра представителна селекция от кадри и фланелки. Смелият експериментаторски дух обаче се запазва и в новата “колекция” 2010-2011 на Nike, доставчици на екипировка за големи европейски бойци като Arsenal, Barcelona, Manchester Utd, Inter, Bayern, Juventus, Milan и много други. Новите фланелки с бели якички на Манчестър например, са подобни на фланелките носени от легенди като Джорд Бест, Боби Чарлтън и носителите на требъл от ’99та година.
Както винаги новото е добре забравено старо. Новите екипи на Интер, за които все още съм със смесени чувства също са почерпили доста от историята на клуба и Милано. Според мен вратарските екипи в случая (заради сиво-черната палитра) и като цяло (всички вратарски екипи от тази серия са с подобни раета по ръкавите) са се получили особено добре. Същото важи, но в по-малка степен и за домашните синьо-черни екипи на Интер. Попаднах на интересни мнения по форумите, посветени на футболно облекло (болни хора всякакви?!), като че фланелката трябва да се гледа с 3D очила. Белият домакински екип обаче почти пречупи ентусиазма за “смелия дизайн и експериментаторския дух”, като закоравял фен на Интер трудно ще приема футболистите да приличат на Гейши и/или радостна група роми, попаднала на изгодна оферта от китайски склад в Илиянци, но поне историческата обвързаност облекчава отчасти страданията ми, поне можеха да направят серпантината по-стилизирана и ненатрапчива.
Съвсем между другото, след толкова време ровене из сайта на Nike единственото нещо, което харесах за себе си и бих носил е Inter Milan Pure Men’s Football Polo Shirt, има същия модел с логата и на други отбори.
