sorrythisblogalreadyexists

Der Mensch als Industriepalast

Д-р Фриц Кан (Fritz Kahn, 1888-1968) е немски евреин, гинеколог и най-вече световноизвестен научнопопулярен писател и илюстратор. Достойно за уважение е неговото желание и умение да предава знанията си в чист и разбираем вид, включително и графично. Мисля че спокойно можем да счетем труда на Д-р Кан, като някакъв вид ретро инфографика, заради която и доста хора порявяват интерес към него днес.

Трудът на живота му е издаден в пет тома, под името “Das Leben des Menschen” (Човешкият живот), който в стилистиката на останалите му трудове разказва илюстративно за формата и функцията на човешкото тяло. С помощта на запомнящата се и интересна аналогия машина-човек Кан печели симпатии, включително и моите. През 1930 година книгите му биват забранени и съответно изгаряни от хитлеристите. По-късно издателят му редактира и преиздава опусът под чуждо име, с обширна глава посветена на анатомичните различия и изродски мутации на евреите, например, каквато кръв е имал докторът.

В интернет има сравнително оскъдна информация за работата и живота на този несъмнено интересен човек, но светлина в тунела е книгата за него и поддържащият я сайт, където има скромна галерия и няколко абзаца текст, които препоръчвам да разгледате.

Видеото, което представям тук ме подсети за единствената му работа, която съм виждал някъде, а именно впечатляващият постер “Der Mensch als Industriepalast” (Човекът като индустриален дворец). Ентусиастът, анимирал постера е Хенинг Ледерер (Henning Lederer), немец, студент в Англия.

Dr. Fritz Kahn (1888-1968) was a gynaecologist in Berlin and a world-famous popular science writer who illustrated the form and function of the human body with spectacular, modern man-machine analogies. In the 1920s, his magnum opus, “Das Leben des Menschen” (The Life of Man) – a five-volume series – was renowned as a German accomplishment of global repute. In the 1930s, his books were banned and burned by the Nazis, then edited by Kahn’s publisher and reissued as plagiarisms with a superimposed anti-Semitic chapter.

The Jewish intellectual was expelled from Germany, and settled in Palestine, later in France. He was eventually able to escape his pursuers, with personal help from Albert Einstein, by immigrating to the U.S., where he successfully continued his career as a bestselling author. He spent his final years in Danish exile and died in Ascona, Switzerland in 1968, when he was almost 80, after an extraordinary life and career.

-

Anthony Francisco Schepperd

Антъни Франсиско Шепърд (Anthony Francisco Schepperd, илюстратор и аниматор от Филаделфия) е откровено болен мозък, явно е паднал в казана с LSD-то или в другия възможен случай перназалния и пероралния прием, пак в ранна детска възраст, на стрит графит, пастели и прочее рисувателни пособия са причинили непоправими щети във важни центрове на мозъка.

Двата му клипа “The Music Scene” за Blockhead и “Wail to God” за Ape School са психиаделични по един много приятен начин. Music Scene е по-скоро весел и шарен, а Weil to God пресъздава криво, хм… примитивизма например, цици! Между другото и двата клипа май са правени на Flash.

-

-
-

MUSE, Field Studio Experimental Shortfilm

Field е лондонско студио, което работи в сферата на генеративното изкуство. Писал съм за блога им, който се занимава със същото в една от сборките, но дойде време да представя и тяхна работа. Muse е кратко концептуално филмче, възложено от датската организация Netfilmmakers. Анимацията засяга въпроса за влиянието на блоговете с красиви картинки и сайтовете като fffound, и философията им по въпроса за вдъхновението, взаимстването, авторските права и т.н. Самата графика и цветовете са буквално оргазмични, като всеки кадър сам по себе си може да бъде обявен за произведение на изкуството.
-

За съжаление авторите са забранили специфични начини за embedding на видеото, нещо от което им се оплаках, гледайте филмчето във Vimeo.

Artists’ sketches and notebooks have often been searched for insight into the process of inspiration. In a digital age, amidst masses of stunning imagery found online every day, the challenge for creatives is not only to filter and reflect this input, but also to develop a raison d’être, relevance and impact for any new images brought into the world.

In their video Muse, FIELD Studio is remixing their private digital scrapbooks from the last 3 years. A flood of inspiring images and references is transformed into an ocean of colour, fuelled from Evernote, our blog field.io/process, our favourites on Google Reader and Flickr, and other sources.

With Muse we would like to touch on the controversial nature of the internet’s sharing culture. By using other people’s work in our film we acknowledge the impact of referencing and mimicking on the creative process, while originality, authorship, and crediting remain sensitive topics in a world where images spread like chinese whispers.

BBC Life, Timelapse

Може би едни от най-трудните за заснемане кадри са природните. Особено, ако става въпрос за time-lapse кадри на флората. Екипите на английския клон на Discovery Channel обаче са надминали всичко правено досега в тази област с последните кадри от сериите Life на канала от тази година. Две години са отнели заснемането на зашеметяващото видео дълго минута, като по-долу можете да видите making-of версията, а в YouTube повечето клипчета от time-lapse портфолиото на Discovery Life.

So you know those time lapse sequences on the ever-so-amazing Planet Earth and the new LIFE series? This video, from the new LIFE series on BBC, shows how they make those epic time lapses. I’m still in awe every time I watch this video. The amount of room for error is huge here, yet they nail it perfectly. Ninety-five layers deep in what looked to be After Effects most certainly was difficult to work with.

The rigging that the crew used is also very cool. You can see in the video that they are shooting Nikon and using a large gliding dolly combined with an arm/crane to help with the fluid movement. They used a similar motion control setup when shooting the autumn mountain landscape, Japanese cherry blossoms in bloom and a sand storm in the Sahara (see them all here) the more well known of Planet Earth’s time lapses. (via Wanken)

-

Max Hattler x Augustin Lesage, 1923 / 1925

Двете кратки луупващи се до безкрайност и крайно психиаделични филмчета, 1923, мой фаворит, и 1925, режисирани от Макс Хатлер са създадени с помощта на 13 студента от Работилницата за Анимация във Виборг, Дания. Повече за процеса на работа можете да разберете от интервюто на Хатлер в Motiongrapher.

-

-

-

-

Анимациите са вдъхновени от противоречивата личност на Огюстен Лесаж (Augustin Lesage, 1876-1954), французин, родом от някой френски аналог на Перник. След като отслужва дълга към родината в армията по правило става миньор, дали от тъмнината или от разредения въздух в мината (или и от двете) един хубав ден той чува глас, идващ от дълбините й, който му разкрива съдбата му на художник вбъдеще.

Лошото обаче, е че гласът не престава да го посещава, кара го да изпада в транс и да рисува без да мисли; получавал също списъци с принадлежности за рисуване, които трябва да си купи и тем подобни странности. Самият Огюстен смятал, че това е гласът на мъртвата му сестричка, умряла на три годишна възраст. Първото платно на неподозиращия артист е 3х3 метра и му отнема около две години.

Вече трябва да е ясно, че Огюстен е бил абсолютно побъркан, това си личи ясно от множеството му огромни хипер-детайлни симетрични платна.

-

Augmented Sculpture

Тази абстрактна визуална скулптура е дело на немските видео-жокеи (VJs) от Lichtfront и GROSSE8. Технически анимациита на множеството плоскости на склуптурата са възможни благодарение на четирите проектора, разположени около скулптората. Самите анимации са правени на After Effects, а софтуерът, с който се осъществява наслагването им е vvvv, който представлява набор от инструменти с визуален интерфейс за прожекция на видео върху множество плоскости в реално време.

-

Update 20/03/2010 Ето и още една анимирана скулптура, Enigmatica, съчетаваща в себе си игра със средата и аудио визуалните възприятия със същата технология. Дело е на австралиеца Кит Уебстър и в момента е изложена в MARS Gallery в Мелбърн.

-

Nobody Beats The Drum – Grindin’

Nobody Beats The Drum е холандска new-school breaks формация. Но не това е най-важното, а клипчето към трака Grindin’ от новото им EP, Satan’s Circus, което между другото излиза съвсем скоро. Видеото е дело на техния VJ, Rogier van der Zwaag, който по принцип работи като режисьор в амстердамското студио 100%Halal. За съжаление, както става ясно от making-а на видеото момчето съвсем е загубило разсъдъка си в процеса на работа, заснемайки 4085 ръчно наредени  кадъра стоп-анимация. Искрено съм впечатлен от тази така старателно изработена синхро-анимация, и още повече от уточнението, че във видеото няма и секунда 3Д глезотии.

Подобни неща са правени и преди, разбира се, като два хубави примера за синхронизация на музика и стоп-анимация са Norman McLaren – Synchromy от 1971 и Oskar Fischinger – Komposition In Blau от 1931.

-

Studio BUF, 25 Years

След като изгледах филмчето, което може да видите по-долу и се информираз за работата и като цяло съществуването на френското студио BUF, което става на 25 години мога спокойно да споделя колко съм впечатлен. Освен това най-накрая разбрах кой е правил умопомрачителния клип на Chemical Bros. – Let Forever Be.

Иновативните и изключително креативни визуални ефекти за големи филмови продукции (трилогията The Matrix, Avatar, Dark Knight, Spider-Man, The Prestige, Batman: The Beginning, Fight Club, The Cell), музикални клипове (за Rolling Stones, Madonna, U2, Air, Björk, All Saints) и рекламни клипове (за Adidas, Apple, Coca-Cola, Peugeot, Lexus, Nissan, Audi, Citroen, Orange, IKEA, Aol, Air France и много други) печелят на студиото над 40 международни награди. Между другото може би щеше да е по-коректно да спомена няколко имена на режисьори, с които студиото е работило вместо да изреждам дълги списъци: Дейвид Финчър, Мишел Гондри, братята Уашовски, Оливър Стоун, Кристофър Нолън, Тарсем Синг, Люк Бесон. Краткия им анимиран филм Even Pigeons Go To Heaven е номиниран за Оскар за най-добра анимация през 2007.

Студиото не само, че използва технологията и пресъздава идеи по най-добрия възможен начин, но и вдига летвата още по-високо, като обръща голямо внамание на собствена разработка на иновативни технологии и техники, като bullet-time ефекта използван в Матрицата, както и camera mapping и stereo modelling. Два екипа (Вътрешно проучване и Разработка) се грижат BUF да продължава да е с едни гърди пред конкуренцията.

Много добро впечатление ми направи и счупения саундтрак на филмчето, който много добре го допълва.

-

Since the mid-eighties, BUF has been regarded as one of the most innovative visual effect companies in the world. The quality and originality of our work has earned us nearly 40 international awards. This level of achievement is maintained through our internal research and development teams.

Apart from being one of the leading VFX company in Europe, BUF’s involvement on US studio films has garnered us a global reputation of designing and delivering the most complex visuals.

The ground-breaking “bullet time” effect created for Matrix was directly inspired by BUF’s research while working on Michel Gondry’s “Like A Rolling Stone” music video. BUF also pioneered “camera mapping” and “stereo modeling” techniques, as well as many other technological advances awaiting their opportunity to be unveiled.

In 2007, BUF’s animated short Even Pigeon’s Go To Heaven was nominated for an Oscar for Best Animated Short Film. Be it commercials, feature films or CGI character animation, BUF is always a step ahead.