sorrythisblogalreadyexists

Der Mensch als Industriepalast

Д-р Фриц Кан (Fritz Kahn, 1888-1968) е немски евреин, гинеколог и най-вече световноизвестен научнопопулярен писател и илюстратор. Достойно за уважение е неговото желание и умение да предава знанията си в чист и разбираем вид, включително и графично. Мисля че спокойно можем да счетем труда на Д-р Кан, като някакъв вид ретро инфографика, заради която и доста хора порявяват интерес към него днес.

Трудът на живота му е издаден в пет тома, под името “Das Leben des Menschen” (Човешкият живот), който в стилистиката на останалите му трудове разказва илюстративно за формата и функцията на човешкото тяло. С помощта на запомнящата се и интересна аналогия машина-човек Кан печели симпатии, включително и моите. През 1930 година книгите му биват забранени и съответно изгаряни от хитлеристите. По-късно издателят му редактира и преиздава опусът под чуждо име, с обширна глава посветена на анатомичните различия и изродски мутации на евреите, например, каквато кръв е имал докторът.

В интернет има сравнително оскъдна информация за работата и живота на този несъмнено интересен човек, но светлина в тунела е книгата за него и поддържащият я сайт, където има скромна галерия и няколко абзаца текст, които препоръчвам да разгледате.

Видеото, което представям тук ме подсети за единствената му работа, която съм виждал някъде, а именно впечатляващият постер “Der Mensch als Industriepalast” (Човекът като индустриален дворец). Ентусиастът, анимирал постера е Хенинг Ледерер (Henning Lederer), немец, студент в Англия.

Dr. Fritz Kahn (1888-1968) was a gynaecologist in Berlin and a world-famous popular science writer who illustrated the form and function of the human body with spectacular, modern man-machine analogies. In the 1920s, his magnum opus, “Das Leben des Menschen” (The Life of Man) – a five-volume series – was renowned as a German accomplishment of global repute. In the 1930s, his books were banned and burned by the Nazis, then edited by Kahn’s publisher and reissued as plagiarisms with a superimposed anti-Semitic chapter.

The Jewish intellectual was expelled from Germany, and settled in Palestine, later in France. He was eventually able to escape his pursuers, with personal help from Albert Einstein, by immigrating to the U.S., where he successfully continued his career as a bestselling author. He spent his final years in Danish exile and died in Ascona, Switzerland in 1968, when he was almost 80, after an extraordinary life and career.

-

Anthony Francisco Schepperd

Антъни Франсиско Шепърд (Anthony Francisco Schepperd, илюстратор и аниматор от Филаделфия) е откровено болен мозък, явно е паднал в казана с LSD-то или в другия възможен случай перназалния и пероралния прием, пак в ранна детска възраст, на стрит графит, пастели и прочее рисувателни пособия са причинили непоправими щети във важни центрове на мозъка.

Двата му клипа “The Music Scene” за Blockhead и “Wail to God” за Ape School са психиаделични по един много приятен начин. Music Scene е по-скоро весел и шарен, а Weil to God пресъздава криво, хм… примитивизма например, цици! Между другото и двата клипа май са правени на Flash.

-

-
-

MUSE, Field Studio Experimental Shortfilm

Field е лондонско студио, което работи в сферата на генеративното изкуство. Писал съм за блога им, който се занимава със същото в една от сборките, но дойде време да представя и тяхна работа. Muse е кратко концептуално филмче, възложено от датската организация Netfilmmakers. Анимацията засяга въпроса за влиянието на блоговете с красиви картинки и сайтовете като fffound, и философията им по въпроса за вдъхновението, взаимстването, авторските права и т.н. Самата графика и цветовете са буквално оргазмични, като всеки кадър сам по себе си може да бъде обявен за произведение на изкуството.
-

За съжаление авторите са забранили специфични начини за embedding на видеото, нещо от което им се оплаках, гледайте филмчето във Vimeo.

Artists’ sketches and notebooks have often been searched for insight into the process of inspiration. In a digital age, amidst masses of stunning imagery found online every day, the challenge for creatives is not only to filter and reflect this input, but also to develop a raison d’être, relevance and impact for any new images brought into the world.

In their video Muse, FIELD Studio is remixing their private digital scrapbooks from the last 3 years. A flood of inspiring images and references is transformed into an ocean of colour, fuelled from Evernote, our blog field.io/process, our favourites on Google Reader and Flickr, and other sources.

With Muse we would like to touch on the controversial nature of the internet’s sharing culture. By using other people’s work in our film we acknowledge the impact of referencing and mimicking on the creative process, while originality, authorship, and crediting remain sensitive topics in a world where images spread like chinese whispers.

Google Chrome Speedtests

Google са предпочели да не бъдат голословни и нагледно да покажат колко точно е бърза новата версия на техния браузър Chrome. За целта в третата поред реклама в хенд-мейд стилистика биват построени три машини, тип Rube Golderg (виж и този пост), които да илюстрират идеята за бързина по забавен и креативен начин. Разбира се не трябва да пропускаме помощта и на високоскоростна камера, която снима екшъна с 2700 кадъра за секунда.

Препоръчвам горещо да прегледате и другите реклами на браузъра по-долу, които също впечатляват с бутафорния си арт дирекшън (а както знаем, много е важно за един арт дирекшън да е силен, като засега най-силният арт дирекшън в България е този на Тони Стораро).

Computer: MacBook Pro laptop with Windows installed; Monitor – 24″ Asus: We had to replace the standard fluorescent backlight with very large tungsten fixtures to funnel in more light to capture the screen. In addition, we flipped the monitor 180 degrees to eliminate a shadow from the driver board and set the system preferences on the computer to rotate 180 degrees. No special software was used in this process; Camera: Phantom v640 High Speed Camera at 1920 x 1080, films up to 2700 fps

-

The Ritual, Up There by Stella Artois

Романтична и любопитна инициатива на белгийската пивоварна Stella Artois по идея на Mother London. В тринайсет минути “Up There” режисьорът Малкълм Мърей (Malcolm Murray) разказва историята на група художници на външни реклами и за тяхното постоянство, саможертва и отдаденост на занаята. Много е важно да уточним, че става въпрос за размери от типа на 10 на 20 метра на калканите на сгради, където изкуството на класическата рисувана реклама оцелява благодарение на малцина ентусиасти-романтици, които модерната печатна технология и материали като мешовите винили скоро ще дозатрият окончателно. Проектът е част от The Ritual Project на бирената компания.

-

Shot high above the streets of New York City, Up There reveals the dying craft of large scale hand painted advertising and the untold story of the painters struggling to keep it alive. Capturing a trade that is equal parts artistic precision and grueling labor, the film presents a painting tradition pre-dating modern advertising. A craft that today finds itself dangling precariously on the brink of extinction. Up There is directed by Malcolm Murray, based on an original concept by Mother. It is produced by Mekanism with music by The Album Leaf. The film was made as part of The Ritual Project sponsored by Stella Artois. You can get more information here.

-

BBC Life, Timelapse

Може би едни от най-трудните за заснемане кадри са природните. Особено, ако става въпрос за time-lapse кадри на флората. Екипите на английския клон на Discovery Channel обаче са надминали всичко правено досега в тази област с последните кадри от сериите Life на канала от тази година. Две години са отнели заснемането на зашеметяващото видео дълго минута, като по-долу можете да видите making-of версията, а в YouTube повечето клипчета от time-lapse портфолиото на Discovery Life.

So you know those time lapse sequences on the ever-so-amazing Planet Earth and the new LIFE series? This video, from the new LIFE series on BBC, shows how they make those epic time lapses. I’m still in awe every time I watch this video. The amount of room for error is huge here, yet they nail it perfectly. Ninety-five layers deep in what looked to be After Effects most certainly was difficult to work with.

The rigging that the crew used is also very cool. You can see in the video that they are shooting Nikon and using a large gliding dolly combined with an arm/crane to help with the fluid movement. They used a similar motion control setup when shooting the autumn mountain landscape, Japanese cherry blossoms in bloom and a sand storm in the Sahara (see them all here) the more well known of Planet Earth’s time lapses. (via Wanken)

-

Der Lauf der Dinge / The Way Things Go (1987)

Пътят на нещата (Немски: Der Lauf der Dinge, Английски: The Way Things Go) е арт филм от 1987 на швейцарското дуо Петер Фишли и Давид Вайс. Той запечатва на лента дълга верижна реакция, сглобена от ежедневни предмети, подобна на машините на известния американски изобретател и комикс артист Руби Голдбърг. През 1931 Речникът на Мириъм-Уебстър приема официално името му като прилагателно, означаващо “постигане на нещо просто по сложен начин” заради най-известното му творение “Професор Бътс и самобършещата му кърпичка” (“Professor Butts and the Self-Operating Napkin”).

Комичното инженерно творение е изградено в хале, дълго около 30м. (100 фута) и използва гуми, торби за смет, стълби, сапун, варели, бензин и др. като съставни части. Някои от по-интересните взаимодействия между елементите в машината са възможни благодарение не само на физиката, но и на химията, като във филма са заснети хитри приложения на киселините и различни пироефекти.  Филмът е дълъг около 30 минути, но трябва да се има предвид, че действието се развива на места доста бавно, заради реакциите между веществата.

The Way Things Go (German: Der Lauf der Dinge) is a 1987 art film by the Swiss artist duo Peter Fischli and David Weiss. It documents a long causal chain assembled of everyday objects, resembling a Rube Goldberg machine.

The machine is in a warehouse, about 100 feet long, and incorporates materials such as tires, trash bags, ladders, soap, oil drums, and gasoline. Fire and pyrotechnics are used as chemical triggers. The film is nearly 29 minutes, 45 seconds long, but some of that is waiting for something to burn, or slowly slide down a ramp.

The film evolved out of work the artists did on their earlier photography series, “Quiet afternoon,” (German: Stiller Nachmittag) of 1984-1985. As the delicately unstable assemblages they constructed for the photos were apt to almost immediately collapse, they decided that they wanted to make use of this energy. The film may also have been inspired by the video work of fellow Swiss artist, Roman Signer. The artists undoubtably saw his video work which was exhibited at the Kunsthaus Zürich in 1981. Signer’s videos often document objects performing simple actions that are the result of physical phenomena.

-

През май 2003 година, Фишли и Вайс заплашват японския автомобилен производител Хонда със съд заради приликите между рекламата им Honda Accord Cog (зъбчато колело). И с право, преди да напиша този пост се опитах да намеря рекламата, защото е чудесен пример за подобен вид машина в по-съвременен вариант, но доста от реакциите са откровено изкопирани от филма на швейцарците. Те на няколко пъти са отказвали трудът им да се ползва за комерсиални цели в реклами. В крайна сметка, агенцията на Хонда, Wieden+Kennedy признава, че е копирала сцена с гуми, блъскащи се нагоре по плоскост, което ги лишава от наградата Grand Prix на международния рекламен фестивал в Кан през 2004 година.

In May 2003, Fischli and Weiss threatened legal action against Honda over similarities between the Cog commercial and The Way Things Go. The artists felt that the ad’s creators had “obviously seen” their film, and should have consulted them. Fischli and Weiss had refused several requests to use the film for commercial purposes, though this again is irrelevant as their permission was not needed to create new works with some elements similar to their previous works.  Honda’s advertising firm Wieden+Kennedy eventually admitted to copying a sequence of weighted tires rolling uphill. The controversy was blamed for denying Cog a Grand Prix at the 2004 Cannes Lions International Advertising Festival.

-

Nuit Blanche by Arev Manoukian

Винаги съм смятал, че късометражните филми напълно опровергават липсата на пари като довод за бедното ни кино, нещо което бавно започна да се променя последно време, но това е друг въпрос (тая големи надежди за Мисия Лондон на Димитър Митовски).

Филмът Nuit Blanche (фр. бяла нощ) на канадския режисьор Арев Манукян (Arev Manoukian) пресъздава по зашеметяващ начин импресията му за немия контакт между двама напълно непознати в големия мегаполис, като използва впечатляващ филм-ноар стил и ултра (2000fps) слоу моушън кадри, за да пресъздаде още по-приказно привидната протяжност на мига. Всичко това придружено с доста CGI, matte-painting, счупено стъкло и изкривена ламарина. Самото заснемане на актьорите е отнело четири дни, докато за пост-продукция са били нужни осем месеца.

-

-
След пускането на филма на сайта на SPY Films, 28 годишният режисьор получава обаждания от холивудските хиени – агенти и мениджъри, подписва договор с агенцията за таланти William Morris Endeavor и посещава ябълката за две седмици, за да се види с новите си почитатели. След срещата му с Тимур Бекмамбетов (Wanted, Night/Daywatch, Nine; Timur Bekmambetov) и продуцентът Джим Лемли (Nine; Jim Lemley) двамата се навиват да го подкрепят в направата на първия му пълнометражен филм.

Освен самото филмче, носител на филмовата награда на LG от тази година можете да изгледате и Making-of версията, както и да прочетете статията в Wired. Enjoy!

-

Max Hattler x Augustin Lesage, 1923 / 1925

Двете кратки луупващи се до безкрайност и крайно психиаделични филмчета, 1923, мой фаворит, и 1925, режисирани от Макс Хатлер са създадени с помощта на 13 студента от Работилницата за Анимация във Виборг, Дания. Повече за процеса на работа можете да разберете от интервюто на Хатлер в Motiongrapher.

-

-

-

-

Анимациите са вдъхновени от противоречивата личност на Огюстен Лесаж (Augustin Lesage, 1876-1954), французин, родом от някой френски аналог на Перник. След като отслужва дълга към родината в армията по правило става миньор, дали от тъмнината или от разредения въздух в мината (или и от двете) един хубав ден той чува глас, идващ от дълбините й, който му разкрива съдбата му на художник вбъдеще.

Лошото обаче, е че гласът не престава да го посещава, кара го да изпада в транс и да рисува без да мисли; получавал също списъци с принадлежности за рисуване, които трябва да си купи и тем подобни странности. Самият Огюстен смятал, че това е гласът на мъртвата му сестричка, умряла на три годишна възраст. Първото платно на неподозиращия артист е 3х3 метра и му отнема около две години.

Вече трябва да е ясно, че Огюстен е бил абсолютно побъркан, това си личи ясно от множеството му огромни хипер-детайлни симетрични платна.

-

Augmented Sculpture

Тази абстрактна визуална скулптура е дело на немските видео-жокеи (VJs) от Lichtfront и GROSSE8. Технически анимациита на множеството плоскости на склуптурата са възможни благодарение на четирите проектора, разположени около скулптората. Самите анимации са правени на After Effects, а софтуерът, с който се осъществява наслагването им е vvvv, който представлява набор от инструменти с визуален интерфейс за прожекция на видео върху множество плоскости в реално време.

-

Update 20/03/2010 Ето и още една анимирана скулптура, Enigmatica, съчетаваща в себе си игра със средата и аудио визуалните възприятия със същата технология. Дело е на австралиеца Кит Уебстър и в момента е изложена в MARS Gallery в Мелбърн.

-