sorrythisblogalreadyexists

Nike Football Kits 2010-2011

В последно време забелязвам особено приятна тенденция от големите фирми за спортна екипировка, като Nike и Adidas, свързана с една разбираемо сакрална величина за всеки футболен клуб – екипите. Доскоро, поне по мои наблюдения единствената променлива по фланелките на клубните отбори бяха логата на спонсорите. Все пак става въпрос за фланелка, гащета и чорапи (да не забравя да добавя думата “гащета” в черния си списък, редом до “гурме”, “купон”, “гадже”). Да правиш дизайн на футболен екип определено е трудна задача, имаш 3-4 цвята за гостуване и домакинство, 3-4 задължителни лога, един типографски избор за изписването на името и номера на играча и три елемента, върху които да разположиш графиките.

Световното в Южна Африка тази година обаче подплъти впечатлението ми за настъпващата промяна. Въпреки ограниченото поле за експеримент дизайнерите на Nike се бяха постарали с цялостно интересни и приятни екипи, с красив и ненатрапчив минимализъм – нестандартна модернистична типография и запомнящи се геометрични експерименти. Вината за това е изцяло на Стюърд Скот-Къран (Steward Scott-Curran) и неговия екип, ако има такъв. Англичанинът работи по подобни проекти за Nike и дъщерната й английска марка Umbro през последните осем години и явно най-накрая е получил свободата да си поеме глътка въздух.

*

*

В момента Стюърд е съсредоточил работата си в Umbro, чиито най-именити клиенти  са английският национален отбор и Manchester City. По незнайни причини е свалил почти всичките си неща от портфолиото в Behance, но все пак успях да намеря добра представителна селекция от кадри и фланелки. Смелият експериментаторски дух обаче се запазва и в новата “колекция” 2010-2011 на Nike, доставчици на екипировка за големи европейски бойци като Arsenal, Barcelona, Manchester Utd, Inter, Bayern, Juventus, Milan и много други. Новите фланелки с бели якички на Манчестър например, са подобни на фланелките носени от легенди като Джорд Бест, Боби Чарлтън и носителите на требъл от ’99та година.

Както винаги новото е добре забравено старо. Новите екипи на Интер, за които все още съм със смесени чувства също са почерпили доста от историята на клуба и Милано. Според мен вратарските екипи в случая (заради сиво-черната палитра) и като цяло (всички вратарски екипи от тази серия са с подобни раета по ръкавите) са се получили особено добре. Същото важи, но в по-малка степен и за домашните синьо-черни екипи на Интер. Попаднах на интересни мнения по форумите, посветени на футболно облекло (болни хора всякакви?!), като че фланелката трябва да се гледа с 3D очила. Белият домакински екип обаче почти пречупи ентусиазма за “смелия дизайн и експериментаторския дух”, като закоравял фен на Интер трудно ще приема футболистите да приличат на Гейши и/или радостна група роми, попаднала на изгодна оферта от китайски склад в Илиянци, но поне историческата обвързаност облекчава отчасти страданията ми, поне можеха да направят серпантината по-стилизирана и ненатрапчива.

Съвсем между другото, след толкова време ровене из сайта на Nike единственото нещо, което харесах за себе си и бих носил е Inter Milan Pure Men’s Football Polo Shirt, има същия модел с логата и на други отбори.

Bureau Bruneau

Изключително симпатичен стил от Burreau Bruneau, самостоятелното студио на норвежкия дизайнер Людвиг Брюно Росо (Ludvig Bruneau Rossow). Двата негови проекта, които представям тук са лични и на доста забавна тематика. Първият е за цялостната корпоративна идентичност на още несъществуващото звено за държавна сигурност FEMA (U.S. Federal Emergency Management Agency), която ще се погрижи за оцеляването на човечеството след неизбежния ядрен катаклизъм, а другият интересен проект представлява нещо като буквар за прохождащи и закоравели типографи, Hyperactivitypography.

Bureau Bruneau is the one-man show of Ludvig Bruneau Rossow. Ludvig is an Oslo-based graphic designer. He graduated from the Graphic Design department at Westerdals School of Communication in 2010, and currently he’s working full-time at the Norwegian design studio Uniform.  Works include editorial design, corporate identities, packaging design and more. If you like more information, contact him.

-

Der Mensch als Industriepalast

Д-р Фриц Кан (Fritz Kahn, 1888-1968) е немски евреин, гинеколог и най-вече световноизвестен научнопопулярен писател и илюстратор. Достойно за уважение е неговото желание и умение да предава знанията си в чист и разбираем вид, включително и графично. Мисля че спокойно можем да счетем труда на Д-р Кан, като някакъв вид ретро инфографика, заради която и доста хора порявяват интерес към него днес.

Трудът на живота му е издаден в пет тома, под името “Das Leben des Menschen” (Човешкият живот), който в стилистиката на останалите му трудове разказва илюстративно за формата и функцията на човешкото тяло. С помощта на запомнящата се и интересна аналогия машина-човек Кан печели симпатии, включително и моите. През 1930 година книгите му биват забранени и съответно изгаряни от хитлеристите. По-късно издателят му редактира и преиздава опусът под чуждо име, с обширна глава посветена на анатомичните различия и изродски мутации на евреите, например, каквато кръв е имал докторът.

В интернет има сравнително оскъдна информация за работата и живота на този несъмнено интересен човек, но светлина в тунела е книгата за него и поддържащият я сайт, където има скромна галерия и няколко абзаца текст, които препоръчвам да разгледате.

Видеото, което представям тук ме подсети за единствената му работа, която съм виждал някъде, а именно впечатляващият постер “Der Mensch als Industriepalast” (Човекът като индустриален дворец). Ентусиастът, анимирал постера е Хенинг Ледерер (Henning Lederer), немец, студент в Англия.

Dr. Fritz Kahn (1888-1968) was a gynaecologist in Berlin and a world-famous popular science writer who illustrated the form and function of the human body with spectacular, modern man-machine analogies. In the 1920s, his magnum opus, “Das Leben des Menschen” (The Life of Man) – a five-volume series – was renowned as a German accomplishment of global repute. In the 1930s, his books were banned and burned by the Nazis, then edited by Kahn’s publisher and reissued as plagiarisms with a superimposed anti-Semitic chapter.

The Jewish intellectual was expelled from Germany, and settled in Palestine, later in France. He was eventually able to escape his pursuers, with personal help from Albert Einstein, by immigrating to the U.S., where he successfully continued his career as a bestselling author. He spent his final years in Danish exile and died in Ascona, Switzerland in 1968, when he was almost 80, after an extraordinary life and career.

-

Anthony Francisco Schepperd

Антъни Франсиско Шепърд (Anthony Francisco Schepperd, илюстратор и аниматор от Филаделфия) е откровено болен мозък, явно е паднал в казана с LSD-то или в другия възможен случай перназалния и пероралния прием, пак в ранна детска възраст, на стрит графит, пастели и прочее рисувателни пособия са причинили непоправими щети във важни центрове на мозъка.

Двата му клипа “The Music Scene” за Blockhead и “Wail to God” за Ape School са психиаделични по един много приятен начин. Music Scene е по-скоро весел и шарен, а Weil to God пресъздава криво, хм… примитивизма например, цици! Между другото и двата клипа май са правени на Flash.

-

-
-

IL – Intelligence in Lifestyle

Intelligence in Lifestyle е ново италианско списание, предназначено за мъже и блъскано с инфографики и дизайн от арт директора Франческо Франки (Francesco Franchi) и криейтив директора Лука Питони (Luca Pitoni), като е под шапката на вестника Il Sole 24 ORE по подобие на NY Times Magazine. Можете да разгледате останалите high-res разгъвки във Flickr стрийма на Франческо Франки. Списанието е носител на няколко престижни награди.

‘IL—Intelligence in lifestyle’ is a new high-end monthly magazine, geared toward men — but it is also read by women. It is sold together with the newspaper ‘Il Sole 24 ORE’, the leading financial and economic daily newspaper in Italy. IL is dedicated to contemporary passions and consumptions, and which uses current events as a key to interpret changes in lifestyles. IL is a magazine that suggests original points of view, unexpected directions and unconventional solutions — that offers more value to the readers’ passions. It provides news, interviews, reportages about the latest trends of lifestyle all around the world. The idea is trying to talk about “soft” news as if it was “hard” news — in a serious, journalistic way which wants to be at the same time also informative and elegant. Because of that, the magazine design is the result of the influence of news magazines and fashion, style and glam magazines. One of its strong features is the use of the grid, the typography and the headline design, taking inspiration from the Swiss formalism, and the bold and witty design of the 70s Italian and North European popular magazines. The infographic is an important element as well, because it summarizes the concept of the magazine: giving information, while taking care with the aesthetic and visual look.

-

Digital Nostalgia, Paul Butt

Пол Бът (Paul Butt) е принт и уеб дизайнер, запален по визуализацията на данни. Дипломния му графичен проект Digital Nostalgia е най-силната му работа засега и е отпечатана в италианското, и английското издания на списание Wired. Поредицата постери визуализира личната и глобална хронология на техническия, и комуникационен прогрес в последните двайсет години. Можете да следите работата на Section Design и във Flickr. Друг негов проект за Wired предвижда Бразилия и Сърбия да играят на финала на Световното този месец.

I am part of a generation that as grown up in parallel to some incredible technologies that have dramatically changed the way we live, but I have also got to the age where I’ve found myself becoming nostalgic about how things used to be. This inspired me to base my university major project on the progress of technology and some of the social events that have been influenced by it during my lifetime.

This developed into a series of 6 A2 posters each showing a different aspect of the technologies that we rely on today with the final poster linking them together, by showing how they are geographically related. Each poster also had a smaller A3 fold-out version for which I also produced packaging to show how it could work as a final product.

-

Tim Simmons Photography

Честно казано съм доста фригиден на тема фотография – не намирам никакъв смисъл или емоция в разни “гениални” снимки, особено такива, в които има хора, защото навярно подсъзнателно най-много се радвам на композицията на елемнтите и цветовете.  Снимките на лондончанина Тим Симънс (Tim Simmons) обаче успяха да ме дефлорират със своя уют и фееричност, и едновременно с това с хирургическата си стерилност и студена дистанцираност. Доста се чудих как постига ефекта, дали с истински светлинен източник или с ретуш, но за щастие се оказа, че е първото.

Following on from Simmons’ summer outing at Suffolk’s Latitude Festival earlier this year – which featured an outsized screen installation in the middle of the woods – Simmons has transferred his distinctive vision to the capital, with a purpose built screen set just outside the Islington’s Business Design Centre – where the London Art FairINTERVENTION Projected tour will serve an altruistic slice of extra-gallery artistry in some unexpected places. will take residence for four days from January 13th.  Known for his ethereal photographic landscapes, Simmons utilizes abundant artificial light and a large-format camera to achieve his otherworldly aesthetic. Projecting his work onto the freestanding screen in a series of divergent locations – think shots of an Icelandic river against the backdrop of a concrete cityscape – Simmons’.

-

Göteborgstryckeriet by Happy F&B

Новата идентичност на Гьотеборгската печатницата Göteborgstryckeriet, започнала дейност през далечната 1918 година е не само стегната и културна, типично по шведски, но и с приятна палитра, фотография (на разливащо се мастило) и печатно изпълнение. Дело на Happy F&B.

-

-

MUSE, Field Studio Experimental Shortfilm

Field е лондонско студио, което работи в сферата на генеративното изкуство. Писал съм за блога им, който се занимава със същото в една от сборките, но дойде време да представя и тяхна работа. Muse е кратко концептуално филмче, възложено от датската организация Netfilmmakers. Анимацията засяга въпроса за влиянието на блоговете с красиви картинки и сайтовете като fffound, и философията им по въпроса за вдъхновението, взаимстването, авторските права и т.н. Самата графика и цветовете са буквално оргазмични, като всеки кадър сам по себе си може да бъде обявен за произведение на изкуството.
-

За съжаление авторите са забранили специфични начини за embedding на видеото, нещо от което им се оплаках, гледайте филмчето във Vimeo.

Artists’ sketches and notebooks have often been searched for insight into the process of inspiration. In a digital age, amidst masses of stunning imagery found online every day, the challenge for creatives is not only to filter and reflect this input, but also to develop a raison d’être, relevance and impact for any new images brought into the world.

In their video Muse, FIELD Studio is remixing their private digital scrapbooks from the last 3 years. A flood of inspiring images and references is transformed into an ocean of colour, fuelled from Evernote, our blog field.io/process, our favourites on Google Reader and Flickr, and other sources.

With Muse we would like to touch on the controversial nature of the internet’s sharing culture. By using other people’s work in our film we acknowledge the impact of referencing and mimicking on the creative process, while originality, authorship, and crediting remain sensitive topics in a world where images spread like chinese whispers.

Google Chrome Speedtests

Google са предпочели да не бъдат голословни и нагледно да покажат колко точно е бърза новата версия на техния браузър Chrome. За целта в третата поред реклама в хенд-мейд стилистика биват построени три машини, тип Rube Golderg (виж и този пост), които да илюстрират идеята за бързина по забавен и креативен начин. Разбира се не трябва да пропускаме помощта и на високоскоростна камера, която снима екшъна с 2700 кадъра за секунда.

Препоръчвам горещо да прегледате и другите реклами на браузъра по-долу, които също впечатляват с бутафорния си арт дирекшън (а както знаем, много е важно за един арт дирекшън да е силен, като засега най-силният арт дирекшън в България е този на Тони Стораро).

Computer: MacBook Pro laptop with Windows installed; Monitor – 24″ Asus: We had to replace the standard fluorescent backlight with very large tungsten fixtures to funnel in more light to capture the screen. In addition, we flipped the monitor 180 degrees to eliminate a shadow from the driver board and set the system preferences on the computer to rotate 180 degrees. No special software was used in this process; Camera: Phantom v640 High Speed Camera at 1920 x 1080, films up to 2700 fps

-