Socio Design е Лондонско студио за графичен дизайн и брандинг, а Truth е фирма за маркетинг консултации. Продуктът на срещата им е много приятно освежаване на идентичността на фирмата, което със сигурност ще им спечели доста нови клиенти. По дизайна посрещат, по качеството изпращат. Адски приятни цветове, илюстрации и типография със сигуност е подвиг да се нарпави подобно нещо за иначе скучна фирма.
-
-
-
Започнал съм да се подмокрям, като видя приятен дизайн, отпечатан на картон вместо на някаква скъпа хартия. Този проект не прави изключение. Студио Julia е с офис в Лондон, състои се едно една италианка, един французин и един бразилец. Като цяло доста приятни неща, въпреки че не отговарят напълно на вкуса ми.
-
Julia is Valerio Di Lucente (Italy), Erwan Lhuissier (France) and Hugo Timm (Brazil). We met at the Royal College of Art in London having come from different
professional backgrounds in editorial design, web and art direction. Our friendship led to collaborations in many different projects whilst always maintaining a strong interest in typography.
The studio was founded in 2008 upon our graduation. Together, we have worked on books, typefaces, posters websites, identities and exhibition design. Our practice is complemented by teaching as visiting lecturers at Kingston University.
-
Nobody Beats The Drum е холандска new-school breaks формация. Но не това е най-важното, а клипчето към трака Grindin’ от новото им EP, Satan’s Circus, което между другото излиза съвсем скоро. Видеото е дело на техния VJ, Rogier van der Zwaag, който по принцип работи като режисьор в амстердамското студио 100%Halal. За съжаление, както става ясно от making-а на видеото момчето съвсем е загубило разсъдъка си в процеса на работа, заснемайки 4085 ръчно наредени кадъра стоп-анимация. Искрено съм впечатлен от тази така старателно изработена синхро-анимация, и още повече от уточнението, че във видеото няма и секунда 3Д глезотии.
Подобни неща са правени и преди, разбира се, като два хубави примера за синхронизация на музика и стоп-анимация са Norman McLaren – Synchromy от 1971 и Oskar Fischinger – Komposition In Blau от 1931.
-
Никълъс Фелтрън се е отдал изцяло на визуализацията на информация. Последните две години издава книжки с най-различни персонални статистики, оформени в приятни инфографики. От уменията му се възползват и няколко печатни и онлайн издания, като The Wall St. Journal, Wired и Creative Review. Съосновател е на сайта daytum.com, който ви позволява да записвате и визуализирате различни аспекти от ежедневните си занимания. Тук ви представям последния му личен ежегоден доклад, The 2009 Feltron Annual Report, който можете да закупите оттук. До голяма степен този проект е бил възможен заради изключително интересния програмен език за визуализации Processing. Инфо за това как точно е използван в този проект можете да намерите в блога на автора.
-
Nicholas Felton spends much of his time thinking about data, charts and our daily routines. He is the author of several Personal Annual Reports that collate countless measurements into a rich assortment of graphs and maps reflecting the year’s activities. He is the co-founder of Daytum.com, a site for counting and communicating daily data, and frequent designer of information graphics for numerous corporations and publications. His work has been profiled in publications including the Wall Street Journal, Wired and Creative Review.
-
MASH е поредното австралийско студио, на което попадам и заслужава повишено внимание. Колегата, който ме открехна за него дори предложи да ходим да им правим кафета, което не е никак лоша идея. Офисът на студиото е в град Аделаида в Южната част на Австралия, така че след работа чове спокойно може да отиде да се поплацика, а аз искрено вярвам, че именно това е двигателят на добрата им работа, възнаградена с впечатляващо количество награди от D&AD, AGDA, Graphis и др.
-
Take a few well-chosen brand creators, designers, simplifiers and solutionists; with a passion for what we do (by definition a Branding Agency). Put in the awkward position of having to define ourselves, and feeling a little like we are putting an ad in the singles column, Mash is an agency that creates truly memorable work without the ridiculous theories and processes. We cater specially to clients who truly want to build their brand with creativity and originality.
Mash was founded in 2002 Adelaide, Australia by Dom Roberts & James Brown. This seems a lifetime ago now, and since 2002 Mash has done some growing up, working in many facets of branding, design, visual identity, web design, photography, art direction and copywriting.
Mash also thrives on collaborating with like-minded creative individuals and bodies to construct, present and represent all that is visual. Mash has developed a circle of photographers, copy writers, illustrators and stylists, which means Mash can develop specific teams to handle a variety of projects.
-
Руснака Анатоли Женков е програмирал много занимателен JAVA аплет, чиято функция е да записва траекторията на мишката ви и да отбелязва почивките с окръжности, колкото по-големи са, толкова по-дълго не сте движили курсора. Анатоли е арт директор, дизайнер и програмист и живее в Москва. Препоръчвам ви да рагледате и акаунта му във Flickr.
-
Можете да свалите JAVA аплета Mousepath за Mac и PC.
-
-
-
Винаги съм харесвал скандинавците или поне това, че им е мнооого лошо. Предполагам, че и във визуалните изкуства са психопати (т’ва колегата ще го каже), но думата ми е за музиката, която правят в кучия студ на домовете си.
Esbjörn Svensson Trio и Jaga Jazzist са имената, които ми идват от воле за болниците, дето се случват на север от компа Ви. Пък и всички мъртви/черни/симфонични/прогресивни метали, на които не съм фен, също са хубав пример. Но към въпроса:
-
-
Първото, което трябва да се каже тези момчета (и момичета?) е, че са педерас’чета. Сайтът им е гаден и не видях английска версия, камо ли българска :) Стоших два часа в Google, Rapidlibrary и т.н. и не успях да сваля нито един албум. Даже обложка не намерих, освен за едни live sessions, която на всичкото от горе е грозна. Върхът на отчаянието ми е, че – докато пиша, съм сто и осемдести в опашката на няк’ъв пич в slsk.
Защо всичкият този труд за тези неблагодарни копелета? Щот’ са добри. Много. Само от заглавието е ясно, че трябва да се очаква нещо страшно, а една кратка разходка в YouTube показва същото. Вместо да Ви обяснявам защо са добри и напред с материяла, мога да направя нещо по-полезно: влезте тук. Поне за прослушване, няма да Ви искат пари.
Ако успея и има желание, ще кача едно албумче.
-
-
Бележки на “колегата”, да – пълни идиоти са в графичния дизайн, и второ, сещам се и за Koop, като блестящ пример за това каква слънчева музика правят в кучия студ.
Сутрешната кофеино-никотинова раздумка се завъртя около обичните на всички, но за съжаление добре забравени Балканчета. Моето беше лилаво, от нея модулните, които се чупеха по средата. Причаше ми още тогава на Харли, имаше си кожена седалка с висока облегалка, багажник и вездесъщата контра. Естествено наследих го от сестра ми, а след това го замених за едно сигнално-зелено BMX, вероятно пак българско производство. Всеки ден се прибирах окървавен, но щастлив.
Отвратителна черта на българина, е че много обича да изтрива или да не обръща внимание на моменти от историята, които счита за ненужни, особено тези от времето на соца. Мавзолея, например. Допреди малко бях твърдо убеден, че лесно ще намеря синтезирана информация, подплътена с картинки и най-вече старото лого на Балкан АД. Интересно ми е и защо по дяволите търся старото лого на Балкан, няма да коментирам новото и каква глупост по принцип е да се опитваме да се отървем от повечето соц лога. Тогава поне сме имали някаква школа в графичния дизайн.
Няма нито един фен сайт на Балканчетата, открих няколко носталгични блогпоста (откъдето са и снимките), както и сайта на Балкан Ловеч, в който естествено има новите модели велосипеди, които предлагат. Няма секция история, а в музея на фирмата има всичко друго от богатия асортимент превозни средства, които фирмата е предлагала през годините, но не и старите модели колела?! Ще им пиша мейл по-късно, за да им споделя своите притеснения и наблюдения с надеждата поне да могат да ми пратят картинка или снимка на старото им лого, която да векторизирам.
-
Дружеството “Балкан” – Ловеч, е основано през 1941 г. като държавна самолетна фирма. До 1954 г. са произведени 409 български самолета ЛАЗ-7, ЛАЗ-8 и УП-1. През същата година обаче тази дейност е преустановена с решение на правителството, след което започва серийно производство на широка номенклатура от нови изделия.
Три години по-късно стартира изработването на двуколесни превозни средства – над 2 млн. велосипеда, около 400 хил. мотоциклети и мотопеди. От 1966 в ловешкото дружество започва сглобяването на автомобили, като само за две години са направени около 400 хиляди автомобила Фиат 850 и 124 и “Москвич”.
След 1970 г. заводът се ориентира като основен производител на възли и агрегати за различни видове електрокари. До 1990 г. производствените мощности и новопостроените халета са натоварени до краен предел.
-
-
Докато търсех повече инфо и качествени снимки на Балканчето попаднах на най-якото колело, което бих могъл да си представя. Лимитираната ръчно изработена серия в 25 бройки на име The Dutch Master, което взима най-доброто от калисечската европейска естетика и е изработката с модерни и качествени материали. Колелото шедьовър е дело на бруклинското списание за индустриален дизайн Core77. Проверете мини-сайта на “Холандския Майстор” за още снимки и подробно описание.
-
Понякога и илюстраторите могат да надминат себе си с фотографски експерименти, дори от моя гледна точка последните два проекта на иначе абстракния италиянски артист Алберто Севесо ме впечатляват повече от цялата му предходна работа. Фотографията на разни дисперсии не е нищо ново, но сериите снимки Medicina Rossa и Sequence Bastarda Arpeggio на лак, разтварящ се във вода са заснети и тонирани доста сполучливо. Дори го помолих да направи тапети от тях за компютър и iPhone, чакам отговор.
-
Причините да искам да се преместя в Австралия нарастват всеки ден. Ако правя каласация на страните по брой студия, които съм представил тук имам усещането, че Австралия ще е в челната петица, и не мога да скрия, че това много ме радва. Никога не съм подозирал, че “там-долу” се крие такъв творчески потенциал. Студио Toben е със седалище в Редфърн (Redfern), предградие на Сидни. В сбит вид мога да кажа, че се кефят на хубавата типография, картона и земните цветове, като залагат на добре направените презентации, което безспорно издава професионализъм и вкус.
Copyright © 2009–2009. Rights reserved to respective owners.
RSS Feed. This blog is proudly powered by Wordpress and uses Modern Clix, a theme by Rodrigo Galindez.
